Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
— Хайде да ги преброим – предложил единият.
— Защо ти трябва! – отговорил уморено другият. – Нека сега си починем, а колко сме задигнали, ще разберем утре от вестниците.
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.