Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Една блондинка разправя на приятелката си:
- Прибирам се снощи, влизам в една тъмна уличка, а срещу мене трима съмнителни. Завивам в съседната улица - те след мене. Влизам в един подлез - те ме настигат. Завивам зад ъгъла - а там полицейски патрул. Тъкмо бяха почнали да се подреждат нещата...