Кучето си мисли: „ Ето моя собственик… Грижи се за мен, храни ме, играе си с мен, ..Сигурно е Бог!“
Котаракът си мисли: „Ето моя собственик..Грижи се за мен, храни ме, играе си с мен, … Сигурно аз съм Бог!“
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...