Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..."
И поздравил:
- Добро утро, Агоп!
А непознатият се учудил:
- Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името?
- Изчислих го! - отвърнал Киркор.
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.