В училище винаги с нетърпение чаках почивните дни. Във вторник - остават цели три дни... а в четвъртък само един!
В университета ми беше все едно, скоро ли са почивните. Защото на лекции и без това не ходех.
Сега също ми е все едно. Защото през почивните дни също работя.
Между таралежи:
- И ’кво?
- И нищо - оттук захождам - не става, оттам захождам - пак не става.
- И как не става?
- ’Ми не става - четка за рисуване - как да ти го река? Не става!
- И ти?
- Кат’ добарах една баданарка, че дай!
- Е т’ва е!