Четвъртък, 20 август 2026 | Перник 18°
В час по литература: - Кой е Христо Ботев? - Булевард...
Бисери 3,216 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!? - Дайте ми каса водка и ще преобърна общежитие 52!!! Изнервен баща към сина си: - Пешко, стига обикаля в кръг, че ще ти закова и другия крак! В дискотеката: - Здравей, сладур, аз съм Станка - Аз пък съм с колата... - Защо плачеш? - попитал един минувач дете, което плачело на централната улица. - Мама ми даде левче, а аз го изгубих. - Ето ти левче, недей плака. Детето взело левчето и заплакало още по-силно. - Защо плачеш пак? - Защото, ако не бях си изгубила левчето, сега щях да имам две левчета...
Реклама — Зона 3 (728x90)