Рано сутринта в събота будилникът звъни. Мъжът става неохотно и се приготвя да ходи на риболов, както обикновено всяка събота. Навън е тъмно и студено. Духа вятър. Стоял мъжът половин час на спирката, автобусът и той закъснял. Решил тази събота да не ходи за риба и се върнал в къщи. Съблякъл се и се примъкнал при жена си под одеалото:
- Бр-р-р, брей, че студ навън!
- А моят простак отиде на риболов! - сънено продумала жена му.
Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"