В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Седели в едно купе на влак французин, англичанин и българин. По едно време жената се изтървала и пръднала. Като джентълмен англичанинът казал:
- Господа аз бях, ядох лоша храна и...
След малко жената пак пръднала, и французинът казал:
- Господа, този път бях аз, имам разстройство и...
След малко българина станал да изпуши една цигара в коридора и казал:
- Ало, тая ако се насере, да знаете че съм аз.