Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!
Връща се мъж от командировка. Гледа в гардероба - никой, под леглото - никой, с последна надежда изтичва на балкона - и там няма някой без гащи да виси. Влиза угрижен в стаята, а жена му ехидно:
- Е, този път ще се наложи вместо всички ти да се отчетеш!