Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига, а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си:
- Добре де, съгласен съм, че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат?
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е двандесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!