Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е!\" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
- Приеми моите искрени поздравления, сине - казва бащата на младоженеца. Сигурен съм, че днешният ден ще остане в паметта ти като най-щастливия в живота ти.
- Но сватбата е утре! - възразил младоженецът.
- Знам, именно затова.