Събира старшината новобранците и започва със строг глас:<BR>- Петров, я излез две крачки напред!<BR>Излиза Петров а старшината му вика:<BR>- Що е това родина бе, Петров?!<BR>А Петров плахо:<BR>- Миии... не знам!<BR>Старшината го скастрил и му изкрещял:<BR>- Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя.<BR>Върнал се нашия в строя а старшината подхванал Иванов:<BR>- Абе Иванов, що е това родина бе?!<BR>А Иванов мазничко:<BR>- Ми майката на редник Петров.<BR>Старшината почервенял от яд и се развикал:<BR>- Абе келеш, това и твойта майка бе! Разбра ли ме сега.<BR>Иванов:<BR>- Разбрах.<BR>Старшината:<BR>- К’во разбра?!<BR>А Иванов твърдо и уверено:<BR>- Че Петров ми е брат!
Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва.
Не съжалявай за това, което помниш.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш. Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.