Четвъртък, 20 август 2026 | Перник 16°
Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил: - Ако искате, може да организираме една игра на покер? - Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години... - Няма страшно, и аз така. Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал: - Това тесте не е наред - липсва една карта! Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил: - Да, липсва девятка купа.
Разни 1,892 прегледа
Следващ →

Още вицове

Срещат се двама приятели. Единият се оплаква: -Знаеш ли, жена ми е бременна за четвърти път. Опасявам се, че ще се роди китайче. -Това пък как ти хрумна? -Ами, четох, че всяко четвърто дете на този свят се ражда китайче. -Глупости говориш. Ти си българин, жена ти е българка, откъде накъде детето ти ще е китайче? -А, защо предишните три са китайчета? Пиян човек се качва в такси, а шофьора пита: - За къде сте? - За у нас-отвърнало пияндето. - Къде по-точно? - попитал отново таксиджията - В хола - казал пияният. Обичам те мила, като чушка изгнила! Ти си ангел небесен в кенеф обесен! Имаш походка на умряла котка! Имаш усмивка на разбита мивка! Имаш дьх на умрял пльх! Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. - Няма проблем, - казва им стопанина - но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят - какво да видят - индиеца. А оня обяснява: - В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят - гледат евреина, който обяснява: - В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как - отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина - и какво гледат - кравата и свинята… из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Реклама — Зона 3 (728x90)