Четвъртък, 20 август 2026
|
Перник
19°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Как е новата ти мадама? Мани мани, само клитор и кости..
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Госпожице, може ли да ви поканя на вечеря със закуска?
Бисери
03.10.2017
3,732 прегледа
Следващ →
Още вицове
Когато бях на 16 години си мечтаех да си имам гадже с големи цици. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а от време навреме заплашваше, че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.
От женски форум: беше ме толкова тъжно и самотно,че Петьо почна да ме утешава както може. А можа той само два пъти.
- Ритниците със завъртане на Чък Норис всъщност не убиват хора. Те заличават съществуването от времевия континиум.
Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба. - Боже мой и тук пълно с евреи - помисли си Щирлиц.
Срещат се двама на улицата. Първият: - Ти, защо си толкова тъжен, бе? - Ами, син ми се роди! - Ами, радвай се! Как го кръстихте? - Людвиг. - Е, защо пък Людвиг? - Ами, защото е четиринайсти!