Един индианец си вървял през пустинята. Гледа, две релси. Вървял по тях, вървял, и по едно време срещу него се задава нещо огромно, пищи, пуши и вдига пара. Индианецът застанал гордо разкрачен срещу приближаващия железен кон, въртейки ласото си над главата. Железният кон се приближавал, приближавал и...
...и след един месец индианецът идва в съзнание в шатрата си. В този момент откъм огнището се чува фущене и пищене, индианецът скача, грабва томахавката си и прави врящия чайник на стружки, след което се обръща към сащисаната си жена и мъдро казва:
- Тия трябва да се унищожават още докато са малки!
Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер...
Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!