Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил:
- Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!!
Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите:
- Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това?
И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас:
- Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
Два-три часа преди началото на феста - групите се подготвят, озвучителите редят апаратура и правят проби. Нашият герой (басистче!) прави индидуален саундчек насаме с бутилчица ракия, разбирай пие докато има, след което се смесва с тълпата. В един момент от сцената се чува нещо страшно - басиста свири сола. С дистер. Сам. Останалите от бенда се притесняват и барабаниста се качва на сцената да види какво става.
- Какво правиш, бе?
Онзи се обръща и казва (сърдито):
- Виж какво, айде свирете малко по-силно, щото почти не ви чувам!