Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Един съсед на Иванчо и Марийка се разболял и гласът му пресипнал.
Наложило му се да иска нещо от съседите си и когато позвънил му отворила Марийка.
-Иванчо вкъщи ли е? -попитал той шепнешком.
-Няма го. Влизай бързо... - също шепнешком отвърнала Марийка