Таксиметров шофьор намира на гарата едно самотно момиче, което от дума на дума се оказало, че е изпуснало влака за родното си място. Шофьорът предложил да го подслони и на сутринта да го откара обратно - то се съгласило. Отвел го в дома си и му послал да си легне на собственото му легло, а той на диванчето. По едно време го разбудил нейния глас:
- Ивинявай за неудобството, но ми е студено - той й дал още едно одеало и си легнали по местата.
След около 20-тина минути отново същото се повторило и шофьорът отново и дал още едно одеало - и така това се случило още няколко пъти. Накрая, когато момичето дошло за пореден път той не издържал и я попитал:
- Абе ти си ужастно много зиморничава, това винаги ли е било така?
- Ами да, когато бях по-малка баба идваше при мен в леглото да ме топлиV
- Абе ти луда ли си - едва 3 часа е, къде да ходя да търся баба ти сега - нервно отвърнал шофьора!
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.