Иванчо бил на война. Пуснали го в отпуска и право в къщи.
Казал на Марийка да излязат за малко навън.
-Я погледай , Марийке поляната , небето , дърветата -занареждал той.
А Марийка:- Защо ми е да ги гледам?
-Как защо?-отвърнал Иванчо- като влезем вътре цяла седмица ще гледаш само тавана.
Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!