Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...
- Муцка, ти докат го духаш, за кво си мислиш ма?
- Ми за кво, мисля си заааа., мисля си заааа.. а ти па муцка за кво си мислиш?
- Е как за кво ма, за момента на плащането, то кво друго остава?