Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
- Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
- Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
- Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
- Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
- Колько-о?
- Цетили.
- Засто само цетили?
- Ами застото нямам повеце.
Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал:
- Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем.
Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето френски?
- Емиии..., не.
Хоп - в казана.
Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето английски?
- Емиии..., не.
Хайде и той в казана.
Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат и него.
- Изяде го.
А отзад кучето:
- Лъже, неговата майка!