Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Седяли един дядо и една баба и по едно време дядото започнал да се смее. Бабата попитала:
-Защо се смееш?
А дядото отговорил:
-Помниш ли на времето като те наебах отзад и ти се насра?
Бабта се обидила, но замалчала. След малко започнала да се смее. Дядото пита:
-Ти за какво се смееш?
Тя отговаря:
-Сетих се, че аз сега пак мога да се насера, ама ти не можеш да ме наебеш...