Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."
Съдят мъж. Съдията към обвиняимия:
- Господине, разкажете ни вашата версия за историята.
- Г-н съдия, прибирам се аз в къщи гледам жената лежи гола, притеснена. Огледах цялата къща - никой. Покавам се аз от балкона и гледам един само по къси гащи тича долу и му метнах хладилника отгоре.
- А господин ищец, вашата версия?
- Тичам си аз за здраве и по едно време, тряс пада ми хладилник от втория етаж.
- Свидетелю, вие какво ще кажете за случиото се?
- Ами седя си аз в хладилника...