Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Срещат се двама приятели.
- Знаеш ли, днес сутринта ми беше толква кофти, че реших да приключа с живота си, като изпия сто стаблетки аспирин.
- И какво?
- Като изпих втория се почувствах по-добре.