Умира един наркоман. Душата му отива при Господ.
- Избери си къде да те пратя, в ада или в рая. - казал му той.
Наркоманът се чудил, чудил и не можал да си избере. Тогава Господ го пуснал да види и двете. Влиза наркоманчето в рая и какво да види: Всичко зелено, едни цветя, едни девойки се разхождат, абе всичко супер. Отива след това в ада и гледа едни полета с Joint. Навсякъде расте трева. Връща се при Господ и отсича:
- Пращай ме в ада!
- Ок! - отговорил Господ и го пратил. Първата работа на наркоманчето била да си свие една цигарка. Бръкнал за огънче и установил, че няма кибрит. Гледал той, преглъщал жално, жално ама като няма, няма. По едно време се задава един дявол.
- Браточка, имаш ли кибритче да си палнем една тревица? - пита с надежда наркомана.
- Ти луд ли си бе. Нали ако имах огънче тука щеше да е рая бе.
Тролейбус, горещо лято...
От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно:
- Мамо, купи ми шоколад!
- Не.
- Моля те, мамо, купи ми шоколад!
- Не, не може.
Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус:
- Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишката на татко!
Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса.
След няколко спирки се качват мъж с малко момченце.
Момченцето започва да дудне:
- Татееее, купи ми шоколад...
Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо.
Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона:
- Господине, по-добре му купете шоколад.