Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:
- Мамка й, вече е пристигнала...
- Генко, искам всичко да си бъде, както си беше, разделихме се заради моята глупост, все още те обичам и искам да сме заедно!
- И аз искам същото
- Наистина? Кажи ми честно!
- А-а-а, не, сторило ми се е...