Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Една монахиня се возела в такси. Забелязала че шофьорът я гледа втренчено по време на пътуването. Попитала го защо и той казал:
- Искам да те попитам нещо, но не искам да те обидя !
- Не можеш да ме обидиш. Била съм монахиня толкова дълго, че съм чула почти всичко.
- Винаги ми се е искало монахиня да ми направи свирка.
- Ами... Можем да уредим нещо, но при две условия. Не трябва да си женен и трябва да си католик.
- Суууупер ! Не съм женен и съм католик !
- Добре. Отбий.
Таксиметровия шофьор отбил и монахинята се захванала за работа..Малко след това таксиметровия шофьор се разплакал.
- Защо плачеш, синко ?
- Сестро, съгреших. Излъгах... женен съм и съм евреин.
- Няма нищо. Името ми е Брус и отивам на бал с маски.