Четвъртък, 20 август 2026
|
Перник
16°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Розичка! Прочетох в Интернет, че 2012 година ще преживеят само тези астрални знаци, които имат рога - Овни, Телци, Козирози! А аз съм Скорпион... Какво ще правим, Роза?! - Мони, не мрънкай, каквото можах - направих! Ще живееш дълго и щастливо!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Тъпизми
Имало едно време един човек. За съжаление този човек решил, че не е човек и за това повече го нямало през нито едно време.
Тъпизми
03.10.2017
3,419 прегледа
Следващ →
Още вицове
Той и тя. Той чете: - Ръцете бавно преминават по гърдите и се насочват към раменете, оттам слизат по гръбначния стълб, плъзгат се към бедрата, плавно се връщат към корема… Тя пита: - Скъпи, това „Камасутра“ ли е? - Не, инструкция за митническа проверка…
Заглавие на вестник 24 часа:Заметръсите тласкат към пиене
Една монахиня не спирала да хълца и отива на доктор. - Докторе хълцам вече две седмици без да спирам. Доктора я преглежда и казва. - Вие сте бременна. Тръгва си монахинята и разказва в манастира за бремеността. На следващия ден маиката игуменка отива при доктора и казва. - Как ви хрумна да кажете такова нещо на една игуменка. Доктора отговаря. - Беше за да я уплаша. - Този който уплашихте е епископа, хвърли се от камбанарията.
Две борчета решавали кръстословица, докато се запънали на спортно равенство с две букви и първата е "о". Тогава единият казва на другия: - Абе картоф, знаешли кво е това? - Епа знам бе брато, елементарно, 0:0
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.