Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая.
Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст.
Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана.
След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара.
- Защо не гори огъня?
- Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило.
- Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря.
- Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала.
Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара.
- А ти кой си? - поискала да знае кравичката.
- Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...