Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Влиза франсе в бар и казва:
- Едно уиски.
Изпива си уискито.
- Двеста долата - казва бармана.
- Ти луд ли си бре? Двеста долара за едно уиски, ако ми отрежеш раката ще се изплатя ли.
Бармана се поколебал...
- Добре.
Отрязал му раката. Влиза англичанин.
- Едно уиски.
Изпива си и тои уискито.
- Двеста долара - отсякъл бармана.
- Ти си луд. Двеста за едно уиски, ако ми отрежеш крака, ще се изплатя ли.
- Добре - казал бармана отчаяно.
Храс!!! Отрязъл му крака.
Влиза българин.
- Едно уиски. Още едно. Още едно.
- Човеке дължиш ми 600 долара.
- Ти откачи бре - казал нашия, моментално си изкарал атрибута на масата.
- Да режа ли? - питал бармана.
- Не бе копеле, да го духаш.