Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 11°
При художника: - Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? - Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!
Разни 2,414 прегледа
Следващ →

Още вицове

От английския печат. Служителите в един общински зоопарк всеки ден, идвайки на работа се здрависвали с приветливия охранител на паркинга със 105 автомобилни места. Цената за паркомясто била 1 лира, но имало и места по 5 лири. Вечерта този охранител изпращал всички и затварял зоопарка. Той винаги се отличавал със спретнатост и прекрасно чувство за хумор. Служителите в зоопарка били доста озадачени и даже разстроени, когато една сутрин не го видяли на обичайното му място. Позвънили в общината, за да разберат какво се е случило с техния винаги така дисциплиниран служител. Но отговора бил, че такъв служител не бил зачислен на щат... Този човек охранявал паркинга в продължение на 23 години. Но все едно - тъжиш,ликуваш или любиш. А чезнат мъката и радостта и любовта. И утре ти на днес не ще приличаш, защото нищо тук не трай, освен НЕТРАЙНОСТТА! Майка и дете молец стояли в един гардероб. Детето казало: - Мамо, хайде да излезем! Майка му отговорила: - Не! По-добре да стоим тук и да гризем това кожено палто. Детето възкликнало: - Жалко! Вчера като полетях толкова много ми ръкопляскаха! “Запорожец” се ударил в “Мерцедес”. Шофьорът на зазката изтръпнал от ужас и се зачудил какво да прави. Най-накрая решил да се прави на глухоням. Наизскачали от мерцедеса мутри и тръгнали към заза. Шофьорът усилено започнал да ръкомаха, за да внуши на мутрите, че е глухоням. Мутрите от своя страна отворили багажника и извадили оттам калашници, заредили ги и казали: - Чичка, за колата някак си ще се оправим, дреме ни на нас, ама за тия жестове с ръцете - скъпо ще си платиш! Млад овчар се връща след двегодишна служба в армията. Жена му веднага го дърпа към спалнята, но той я спира с решителен глас: - Да излезем да се поразходим малко! Излизат на поляната. - Виждаш ли това прекрасно небе? пита запаснякът. - Виждам, виждам, но хайде да се връщаме по-бързо у дома. - А виждаш ли тези прекрасни ели? - Разбира се, че ги виждам, но - А виждаш ли онези стройни смърчове? - Е, добре, виждам ги - Гледай ги сега внимателно и ги запомни, защото цял месец ще виждаш само тавана.