Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 5°
30 годишно джудже (ексхибиционист) дебне пред централна гара, за добродушни блондинки от провинцията. Набелязва си една и като го наближава се разплаква на висок глас. - Защо плачиш ма леля ! - Не мога да се разкопчея,а ми се чурка. - Недей плака! Леля ще помогне. Разкопчава го. - Лелееееее. - Лелко! Може ли и аз да те разкопчея?
Блондинки 3,855 прегледа
Следващ →

Още вицове

Какво пише в автобусите на градския транспорт в различните градове? Берлин: "Говоренето с шофьора строго забранено!" Лондон: "Ако обичайте, не разговаряйте с шофьора." Тел-Авив: "Нямате никаква сметка да говорите с шофьора". Рим: "Забранено е да се отговаря на шофьора!" Далас: "Забранено е да се стреля по шофьора!" Истанбул: "Забранено е да се задява шофьора!" Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно обърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време, някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише : До: Моята любяща съпруга Тема: Пристигнах! Дата: 7-ми септември, 2005г. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу! Млада съпруга гледа през прозореца и изведнъж като попарена се втурва към съпруга си: - Стига си мил тези чинии! Свали веднага престилката, лягай на дивана и започвай да четеш вестник! - Скъпа, какво ти стана? - Нищо! Майка ти идва! Човек, който много говори накрая винаги каэва глупост! Ал. Дюма Четирима старци седят на игрището за голф и играят. - М-дааа, от година-на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки - казва единият. - Ахаа, и разстоянието от дупка - до дупка става все по-голямо... - добавя другият. - И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. - казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: - Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата....