Младо семейство тръгва на море. Изминават 50 км от София и там жената се сеща, че си е забравила банския.
- Ще купим друг бе жена, спокойно.
- Ама аз си искам моя, свикнала съм с него!
- Абе жена 50 км сме минали назад няма да се връщаме!
Тогава жената се сетила:
- Я чакай това куче дето го взехме с нас нали е дресирано.
Ще му дадем да ме помирише отдолу и то ще донесе банския. Изпращат кучето и чакат 1 час, 2 часа, 3 часа. Накрая се задава кучето и дърпа комшията за онази работа.
По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло....
- Кво, кво??!!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе....
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира...
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе.