Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето.
- Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му.
- Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата...
- И какво от това? - попитала жена му.
- Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят!
Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала:
- Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи!
Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал:
- Жена, давай да ям, че съм много гладен.
Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал:
- Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания!
Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал:
- Хайде бе, ела да ми правиш компания!
Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал:
- Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад!