Четвъртък, 20 август 2026 | Перник 16°
Спомените са единственият рай, от който не можем да избягаме.
Бисери 3,492 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Най-сетне си стъпих на краката! - казва един треньор на колегата си. - Как така? - учудил се колегата му, познавайки скромните възможности на своя познат. - Ами... Изтъркаха ми се подметките да ходя от отбор в отбор... Един мъж от село решил да отиде в големия град и да се присъедини към мафията. <BR>Отишъл той при един от подчинените на шефа на мафията и казал: <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия бе? Няма мафия махай се. <BR>Отишъл нашия герой при шефа на мафията. <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия бе? Нама мафия чупката. <BR>Унил наши човек отишъл при Президента (И той бил в играта): <BR>- Искам да дойда в мафията. <BR>- К’ва мафия. Няма никаква мафия. <BR>Унил още повече нашия човек се прибрал в село и още като го видяли го попитали. <BR>- Влезе ли в мафията? <BR>- К’ва мафия бе няма никаква мафия. <BR>- Аре и тоя стана мафиот. Между пенсионери: — Наборее, животът е като стълба на кокошарник! — Защо бе? — Защото е къс и осран. Между девойки: - Какво работи годеникът ти? - Преглежда на рентген... - Така ли? Значи е открил в тебе някаква вътрешна красота. Изцепки на даскали:Хайде с дъвката, в кошчето и навън! Мирослава, плюскаш на чина! Светлата част на деня е ден...
Реклама — Зона 3 (728x90)