Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
- Сипи ми, мамо, една малка ракия.
- Ти в ред ли си?
- Ще ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
- Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Минаваш всяка граница!
- Ето ти десет лева...
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
- Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
- А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
- Ами ти не си в ред?!?!
- Сто лева ще ти дам!
Тъщата се съгласява и Генко и ударил един як шамар...с цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му:
- Скъпи, даде ли на мама пенсията?
- Точно й я давам, скъпа...