Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 3°
XVIII век. Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - не ме обича... XIX век. Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде... XX век. Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане... XXI век. Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори: - Мъж? Жена? Активен? Пасивен?
Програмисти 4,017 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Дали няма да ме приберат за измама? - Какво, за продажба на пудра захар вместо кокаин?! Не го мисли! Ще те застрелят набързо! Психиатър пита пациент: - Коя дата сме днес? - 23 октомври по григорианския календар, 10 октомври по юлианския, 18 листопад по древнославянския, 2 брумера по републиканския, 7 Зул-Хиджа по ислямския, 2 абан по персийския, 7 хешван по еврейския, 5 архасамн по Вавилонския, 18 марер по древноарменския и 4 сак по календара на маите. - Ясно. Значи сигурно не знаете и коя година сме? Една разтревожена майка отишла при доктора и му се оплакала: - Докторе, моя син... притеснявам се за него... като види стари хора по улицата и им удря бастуните, те падат и той им се смее, като види малки кученца и ги рита.. или ако хване някоя муха я измъчва.... много се притеснявам за детенцето си. - На колко години е сина ви, госпожо? - На 4 само.... - Ееее, не се притяснявайте, госпожо Хитлер, синчето ви ще се оправи. Ако животът е тъжен, поне заплатата да е смешна. Новобранец-полицай излиза за първи път с патрулната кола. По радиостанцията съобщават, че има струпвания на хора, блокирали пътя и трябва да бъдат разпръснати. Шофирайки по улицата, полицаите виждат малка тълпа. Новобранецът намалява, сваля прозореца и извиква: - Протестите са забравени! Никой не помръдва. Тогава той извика с висок глас: - На всички го казвам, махайте се! Тогава хората бавно започват да се разпръскват. Горд от себе си, полицаят се обърнал към стария си колега и го попитал: - Как се справих? - Много добре - отвърнал той. - Особено като се има предвид, че това е спирката на рейса...