Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа - играят си няколко мечета.
- Какви сте вие бе?
- Мечета.
- А къде е майка ви?
- Отиде за мед в гората.
- Само да я набарам, така ще я наеба, ох!
И си продължава по пътя. На другия ден - пак така.
Мечетата казали оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите
до полянката и чака. Зайо пак идва:
- Къде е майка ви бе, мечета?
- Отиде за мед.
- Ох,само да ми падне на тръбата, така ще я наеба!
Меца изскача от храстите и го подгонва Зайо. Той обаче се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Зайо Байо я заобикаля отзад.
- А,бе, Мецо, не съм такъв, ама нали обещах на децата...