Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 3°
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
Семейни 3,916 прегледа
Следващ →

Още вицове

В затвора двама си говорят и единия пита: - Ти за какво си тук? - За убийство! - И кой си убил? - Ми жена ми и майка й! - Ха и защо ги уби? - Е как защо?! Аз по цял ден се прибивах от работа, а те само искаха пари... искаха, искаха... сега няма да ми искат! Търговец влиза в ресторант, вика келнерката и поръчва: - Донесете ми пържени яйца, но да са прегорели до черно, полусварени картофи и едно смрадливо, блудкаво кафе. После седнете на моята маса и започнете да дърдорите. Обхванала ме е носталгия по бившата ми жена. Един митничар се прибира в къщи и сварва жена си гола в леглото. Eстествено веднага се усъмнил и започнал да търси навсякъде. Отваря раклата и казва там няма никой. Поглежда под леглото и там няма никой Най-накрая отваря шкафа и там вижда един мъж, който му подава 50 лева. Митничарят се оглежда взима парите, затваря шкафа и казва: - И тука няма никой. В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета! Млада дама с часове мери рокли в магазина и все не може да избере. В един момент се спира на една и възкликва към продавачката: - Най-после! Това е точно обратно на онова, което търся!