21 дни след официалното регистриране на запитване до Министерството на околната среда и водите редакцията ни все още очаква отговор за задълженията на РИОСВ – Хасково да информира гражданите при превишения на нормите за серен диоксид. След като регионалната инспекция не публикува отделни съобщения за редица регистрирани превишения на средночасовата норма за серен диоксид в града.

Преди повече от три седмици редакцията ни изпрати официално запитване до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във връзка със замърсяването на въздуха в Димитровград и задълженията на институциите да информират населението при превишаване на допустимите норми за опазване на човешкото здраве. Разумния срок за отговор от институциите не е точно определен при обикновено запитване, но се приема, че е две седмици, 14 дни.

Повод за въпросите ни стана практиката на РИОСВ – Хасково да не публикува своевременно на интернет страницата си информация за регистрирани от автоматичната измервателна станция (АИС) „Раковски“ превишения на средночасовата норма за серен диоксид, както и действията, които се предприемат за ограничаване на замърсяването.

Както вече писахме, на 21 октомври АИС „Раковски“ отчете концентрация от 364 микрограма серен диоксид на кубичен метър въздух при допустима средночасова норма от 350 микрограма. Предходния ден стойностите бяха достигнали близо 300 микрограма.

Към момента на подготовката на тогавашната ни публикация на интернет страницата на РИОСВ – Хасково не открихме отделно съобщение за превишението. Липсваха такива съобщения и за предходни регистрирани превишения на 9 и 19 септември.

Последното съобщение на инспекцията за подобен случай беше от 8 септември. Тогава, въпреки че измерената концентрация е достигнала 435,84 микрограма на кубичен метър при норма от 350, в заглавието беше използвана формулировката „завишени стойности“, а не „превишение на средночасовата норма“.

В същото време в националния бюлетин на Изпълнителната агенция по околна среда събитието е описано като „превишение“ по показател серен диоксид.

Това повдига въпроси не само за последователността в начина, по който институциите представят данните, но и за достъпността на информацията за гражданите. Смятаме, че аргументът, който обикновено използва РИОСВ - Хасково, че „не е достигнат аларменият праг, следователно няма задължение за информиране“ за подвеждащ и неотговорен към обществото.

В запитването си до МОСВ поставихме въпроса има ли задължение РИОСВ – Хасково да уведомява гражданите на Димитровград, включително чрез официалната си интернет страница, когато бъдат регистрирани превишения на допустимите средночасови норми за серен диоксид, дори когато не е достигнат алармения праг.

Поискахме разяснение и за това какви конкретни мерки са предприети за предотвратяване и овладяване на замърсяването, както и как се осъществява контролът върху действията на оператора при подобни ситуации.

Документът е регистриран в деловодната система на министерството на 22 октомври 2026 г. в 11:22 часа с входящ номер 94-00-1316.

Към днешна дата, 12 ноември, са изминали 21 дни, но редакцията ни все още не е получила отговор.

Така се оказва, че не само РИОСВ – Хасково не предоставя достатъчно информация на гражданите за регистрираните превишения на серен диоксид, но и МОСВ не отговаря на въпросите за задълженията на регионалната инспекция и мерките за защита на населението.

Смятаме, че е важно гражданите да получават ясна и своевременна информация не само след достигане на алармени стойности, но и за регистрираните превишения на средночасовите норми.

Две институции, едно мълчание

Смятаме подобното отношение за безотговорно спрямо жителите на Димитровград, тези институции се издържат с парите на нас гражданите и трябва да работят в наш интерес, но мълчането им поражда съмнения относно тяхната ефективност и добросъвестност, както и за доброто изпълнения на задълженията им. Информацията за замърсяването на въздуха не е административна подробност, нито въпрос, който може да бъде оставен без отговор. Тя има пряко значение за хората, които живеят в Димитровград и трябва да могат да преценят какъв риск съществува за тяхното здраве.

Още по-притеснително е, че вместо да има максимална прозрачност и координация между институциите, се създава впечатление за взаимно институционално мълчание.

Защо РИОСВ – Хасково не публикува отделни съобщения за регистрираните превишения? Защо МОСВ не отговаря дали това е правилно и какви са задълженията на регионалната инспекция? Какви действия се предприемат за предотвратяване и овладяване на замърсяването? И кой носи отговорност информацията да достига своевременно до хората?

Не можем да твърдим каква е причината за това мълчание. Можем обаче да поставим въпроса дали липсата на публичност и отговори не оставя гражданите в положение, в което сами трябва да следят измервателните станции и да търсят информация, която компетентните институции би трябвало да им предоставят.

Две институции, които отговарят за контрола върху качеството на въздуха и информирането на обществото, не могат да оставят без отговор въпросите за това какъв въздух дишат хората в Димитровград.

Редакцията ни очаква отговор от МОСВ и настоява за публична яснота относно задълженията на РИОСВ – Хасково, практиката за оповестяване на превишенията на серен диоксид и реално предприетите мерки за защита на населението.