Там се посочва, че за трите месеца до края на септември институциите са натрупали нетно количество от 321 тона. След бавното начало на 2026 г. общият обем на покупките от началото на годината досега възлиза на 675 тона, което е малко повече в сравнение със същия период на предходната година.

Тези данни подчертават ролята на централните банки като важен двигател на многогодишното поскъпване на златото, довело до рекордно високи стойности през януари, и като ключов фактор за поддържане на цените на един иначе вял пазар. От началото на войната, в края на февруари, благородният метал е загубил около една четвърт от стойността си, тъй като по-високите разходи за енергия подхраниха очакванията за по-рестриктивна (пролихвена) парична политика, което създава неблагоприятна среда за актив, който не носи лихва.

Почти две трети от изчислените покупки от страна на централните банки не са били оповестени от самите парични институции. Консултантската компания Metals Focus изчислява обема на покупките от името на Съвета, като използва комбинация от публични данни, търговска статистика и проучвания на терен, отбелязва Блумбърг.

Китай и Полша са били най-големите купувачи, за чиито покупки стана публично известно през последното тримесечие, като са добавили съответно 63 тона и 41 тона към резервите си. В същото време Русия е била единственият голям продавач, освобождавайки 19 тона през посочения период.

По-ниските цени на златото през тримесечието вероятно са насърчили някои централни банки да увеличат покупките си, коментира Джон Рийд, старши пазарен стратег в WGC. Според него за централните банки, които имат песимистични очаквания за щатския долар, поскъпването на американската валута може да е направило прехвърлянето на част от резервите в злато по-привлекателно.

Златото поевтиня през последните месеци, тъй като войната в Близкия изток продължава да покачва цените на суровия петрол и очакванията за по-високи лихвени проценти. Въпреки това притокът на средства в обезпечени със злато борсово търгувани фондове (ETF) е значителен, като активите са се увеличили с 211 тона до рекордно ниво през третото тримесечие, се посочва още в доклада на WGC.

Търсенето на бижута спадна със 17% до 313 тона — най-слабото трето тримесечие според данните на Съвета от 2000 г. насам, тъй като данъчните промени в Индия и Китай, заедно с по-високите цени, тласнаха потребителите към по-леки и по-нискокаратови бижута.

През последните десет поредни месеца централната банка на Русия и Министерството на финансите осъществяват непрекъснати продажби на монетарно злато от държавните резерви на страната. Според данни, публикувани от изданието „Москоу Таймс“ през октомври 2026 г., темпът на съкращаване на златния запас е достигнал нива, които не са наблюдавани от голямата финансова криза и дефолта през 1998 година.

В края на септември 2026 г. общият обем на руските златни резерви е спаднал до близо 72,8 млн. тройунции, или около 2260 тона. Това представлява най-ниското равнище на физическите наличности от края на 2019 година насам. За изминалите десет месеца от фонда са реализирани над 62 тона злато.

Икономически причини за продажбите

Основните фактори, които принуждават Москва да посяга към златния си резерв, са следните.

Първо, бюджетният дефицит нараства бързо поради комбинация от рекордни държавни разходи и намаляващи приходи от износа на енергоносители. За 2026 година прогнозният дефицит във федералния бюджет надхвърля 7,3 трилиона рубли.

Второ, налице е изчерпване на ликвидните активи във Фонда за национално благосъстояние. След като международните валутни активи в долари и евро бяха замразени през 2022 година, Русия остана главно с китайски юани и злато като ликвидни средства. С постепенното изчерпване на наличните юани държавата е принудена да започне продажби на кюлчета.

Трето, правителството се възползва от рекордно високите световни цени на златото, за да осигури максимум свеж финансов ресурс за бюджета.

Паралелът с 1998 г. не е случаен. Тогава Русия преживява една от най-тежките си икономически катастрофи.

На 17 август 1998 г. руското правителство обявява технически дефолт по вътрешния си държавен дълг и мораториум върху плащанията по външните задължения. Рублата се срива повече от три пъти за броени седмици, инфлацията надхвърля 80 процента, а банковата система колабира.

Причините през 1998 г. са сривът в цената на петрола до 9–10 долара за барел, последиците от Азиатската финансова криза и сривът на пирамидалната схема с краткосрочни държавни облигации. За да спаси валутата и да изплаща забавени заплати, държавата разпродава голяма част от златния си резерв.

При кризата през 1998 година основната цел на продажбите е спасяването на валутния курс на рублата и спешното покриване на фалиралия държавен дълг в условията на евтин петрол.

През 2026 г. продажбите се извършват в условия на високи световни цени на златото, като основната цел е пряко финансиране на нарастващия бюджетен дефицит и на структурните разходи, докато достъпът до традиционните западни пазари и валути остава блокиран.

Продължителното разпродаване на злато е ясен сигнал за натиск върху финансовата система на държавата. Въпреки че рекордно високите цени на ценния метал осигуряват временно облекчение, непрекъснатият спад във физическия обем на резервите намалява дългосрочния финансов буфер на страната.