Светът трябва да намали въглеродните емисии с близо една пета през следващите четири години и почти наполовина в рамките на десетилетие, за да избегне опасно голямо превишаване на климатичните цели. Това предупреждава Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в нов доклад за разминаването между поетите ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне и реалните действия на държавите, цитиран от The Guardian.

Възможността затоплянето да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха вече е пропусната, ако светът иска да постигне тази цел без временно превишаване на прага. Според UNEP обаче все още е възможно това превишаване да бъде ограничено и периодът, през който температурите ще останат над границата, да бъде максимално кратък.

Основният проблем е, че правителствата не превръщат дългосрочните си обещания за намаляване на емисиите в достатъчно бързи действия. Докладът на ООН показва, че въпреки заявените климатични цели политиките на държавите остават далеч от необходимото.

Глобалните въглеродни емисии са спрели да нарастват – нивата през 2025 г. са приблизително същите като година по-рано. Експертите на UNEP обаче не бързат да определят това като пик или трайно стабилизиране. Геополитическата несигурност и засилената зависимост от изкопаеми горива продължават да създават рискове, въпреки бързия растеж на възобновяемата енергия.

За да има реален шанс затоплянето да бъде ограничено до около 1,7 градуса, глобалните емисии на парникови газове трябва да намалеят с 18% до 2030 г. и с 45% до 2035 г. Дори при такъв сценарий екстремните явления, включително рекордните горещи вълни от последните месеци, могат да станат по-чести. По-дълбокото съкращаване на емисиите обаче би помогнало да се избегнат още по-тежки последици.

„Правителствата бяха предупреждавани години наред, че времето изтича“, коментира пред изданието Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. По думите ѝ възможността за постигане на целта от 1,5 градуса е била пропиляна, защото необходимите мащабни усилия не са били предприети навреме.

Андерсен призовава държавите да не се отказват от тази цел, която е в основата на Парижкото споразумение за климата. Според нея все още има значение колко дълго и с колко светът ще надхвърли прага, както и колко бързо ще успее да се върне под него.

САЩ и големите производители на изкопаеми горива

Политиката на американския президент Доналд Тръмп създава допълнителни пречки пред международните усилия. САЩ, които са вторият по големина източник на емисии в света след Китай, се оттеглиха от Парижкото споразумение и заплашват да обърнат дългогодишната тенденция към намаляване на парниковите емисии. Тези две държави произвеждат между 20% и 25% от изкопаемите горива в света, докато собственото им население все по-често е изправено пред екстремни горещини, горски пожари и други последици от климатичните промени.

Липсата на амбиция от страна на Вашингтон се отразява и на други държави. Според анализа на ООН новите ангажименти за намаляване на емисиите, представени през миналата година, са разочароващо слаби. На климатичната конференция COP30 в Бразилия през ноември 2025 г. правителствата трябваше да обявят нови цели съгласно Парижкото споразумение, но поетите обещания не отговарят на необходимия мащаб на действията.

Дори ако всички актуализирани национални ангажименти бъдат изпълнени, глобалните температури се очаква да се повишат с 2,6 градуса спрямо прединдустриалните нива. При запазване на сегашните политики затоплянето може да достигне 2,8 градуса, прогнозира UNEP. Всеки допълнителни пет години с емисии на сегашните нива увеличават прогнозите за глобалното затопляне с около 0,1 градуса.

Учените предупреждават и за риска от задействане на т.нар. климатични повратни точки – процеси, които могат да доведат до мащабни и трудно обратими промени в климатичната система. Вероятността за това нараства с увеличаването на превишението над прага от 1,5 градуса.

Технологиите напредват, политиките изостават

Според Мохамед Аду, директор на африканския аналитичен център Power Shift Africa, решенията за ограничаване на затоплянето вече са достъпни, но правителствата не се отказват достатъчно бързо от изкопаемите горива. Производството на енергия от слънце и вятър се развива по-бързо от очакваното, докато политическите действия изостават.

Механизъм за преодоляване на разликата между обещанията и реалните резултати е предвиден в Парижкото споразумение. Т.нар. глобален преглед на напредъка трябва да оцени изпълнението на климатичните цели, като следващата подобна оценка е планирана за 2028 г.

Подготовката за нея обаче е изправена пред несигурност. Тази седмица Междуправителственият панел на ООН по климатичните промени не успя да договори график за публикуването на следващия си доклад преди глобалния преглед. Това може да затрудни правителствата при оценката на напредъка им спрямо най-новите научни данни.

Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на климатичните промени, подчертава, че споровете около сроковете за научните доклади не бива да забавят действията на държавите. Според него, ако всички настоящи национални ангажименти бъдат изпълнени, годишните глобални емисии ще достигнат около 50 млрд. тона въглероден диоксиден еквивалент през 2035 г. За постигане на климатичните цели те трябва да бъдат под 35 млрд. тона.

Една от възможностите за по-бързо ограничаване на затоплянето е намаляването на емисиите на метан – парников газ, който има около 80 пъти по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид в краткосрочен план. Според UNEP подобни мерки могат да помогнат за ограничаване на климатичните щети, докато държавите ускоряват прехода от изкопаеми горива към чиста енергия.