Руските лидери и пропагандатори, особено Дмитрий Медведев, обичат да плашат европейските държави с ядрен апокалипсис, който ги очаква, ако не се подчинят на амбициите на Кремъл.

В тази ситуация Франция – единствената държава от Европейския съюз, която притежава ядрено оръжие – се стреми заедно със съюзниците си да увеличи стратегическата неопределеност за Владимир Путин.

За тази цел страната, която разполага с приблизително 290 ядрени бойни глави, за първи път от няколко десетилетия е решила да възобнови производството им и вече няма да разкрива размера на ядрения си арсенал.

Но най-важното е, че Путин ще трябва да се съобразява с факта, че ядреното оръжие вече ще бъде разположено не само от Съединените щати в пет европейски държави, включително Турция.

В рамките на плана, обявен от Еманюел Макрон през март, Франция вече има два пъти повече партньори от САЩ. Към инициативата са се присъединили Великобритания, където собственото ядрено оръжие е разположено единствено на подводници, както и Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания, пише The Wall Street Journal.

Планът предвижда разполагане на френски изтребители "Рафал", способни да носят ядрено оръжие, в различни части на Европа, както и изграждане на нова инфраструктура, комуникационни системи, системи за ранно предупреждение и механизми за обмен на разузнавателна информация.

Френският ядрен чадър, който Макрон нарече "разширено възпиране", създава "нови усложнения за противника, тъй като добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да вземат предвид", заяви наскоро Ксавие Шател, съветник на френския президент по стратегическите въпроси.

По думите му проектът предоставя на Франция "нови възможности за разполагане на ядрени сили в случай на ядрена ескалация".

Според експерти тази инициатива може да бъде дори по-опасна за Русия от програмата за ядрено възпиране на НАТО.

Европейски представители посочват, че новата архитектура на сигурността би могла да допринесе и за укрепването на конвенционалната отбрана в случай, че САЩ не успеят да защитят съюзниците си от НАТО.

"Настъпи период на засилено геополитическо напрежение, а Франция разполага със стратегически потенциал", който "допълва съществуващите ядрени гаранции на САЩ", заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

Подчертавайки, че жизненоважните интереси на Франция, за чиято защита може да бъде използвано ядрено оръжие, не се ограничават само до нейните граници, а имат и европейско измерение, Макрон заяви през март, когато обяви промени във френската ядрена доктрина: "Възможно ли е оцеляването на най-близките ни партньори да бъде застрашено, без това да засегне и нашите жизненоважни интереси?"

Париж обаче умишлено остави географския обхват на тези интереси неясно определен и не предостави на съюзниците си изрични гаранции.

"В мирно време нямаме планове за разполагане на ядрено оръжие на територията на Финландия, но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия", заяви финландският президент Александър Стуб, след като страната му отмени забраната за разполагане на ядрено оръжие на своя територия.

По думите на Стуб за сигурността на Финландия би било полезно тя да получава информация и да "участва в този процес", който "вероятно ще продължи между 10 и 15 години".

Балтийските държави не са включени във френския ядрен чадър. Литва и Латвия тепърва преразглеждат статута си на държави, отказващи се от ядрено оръжие.

Италия е отказала да се присъедини към инициативата. Тя е единствената държава от ЕС, на чиято територия има две американски бази с разположено ядрено оръжие.

За сметка на това Белгия, Нидерландия и Германия, всяка от които разполага с по една подобна американска база, са сключили партньорство с Париж.

Общо в американските бази в Европа се намират около 100 модернизирани тактически ядрени авиобомби B61. Те са предназначени за използване от самолети на съюзническите държави, като за прилагането им е необходимо двойно разрешение – както от съответната държава, така и от САЩ.

Британските сили за ядрено възпиране се намират под командването на НАТО.

Франция обаче запазва суверенното право сама да взема решения за използването на собственото си ядрено оръжие.

Американските ядрени бомби B61 са разработени още през 60-те години на XX век за случай на съветско нахлуване в Западна Германия.

За разлика от тях френските крилати ракети ASMP-A, разположени на изтребителите "Рафал", са предназначени за удари по най-големите руски градове и имат висока вероятност да достигнат целите си. Според военни представители и анализатори това създава съвсем различно равнище на ядрено възпиране.

"Не е ясно дали това ще убеди руснаците, че французите биха рискували Париж да бъде подложен на ответен удар, например заради Варшава. Но руснаците със сигурност обръщат внимание на това", заявява Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси от парижкия университет Sciences Po.

Според нея френската ядрена доктрина и ядреният арсенал на страната я правят в известен смисъл по-опасна за Русия от възпирането, осигурявано от ръководеното от САЩ НАТО.

Тя обяснява разликата по следния начин: "Бомбите B61 не са инструмент за водене на война, а по същество средство за предоставяне на политически гаранции. Френското ядрено оръжие, напротив, е способно да достигне територията на Русия."