„Грийнпийс“ - България със съдействието на експерт от Института за икономически изследвания към БАН разработва доклад, посветен на миналото, настоящето и бъдещето на Димитровград. Проучва се историческото развитие на региона и преравят старите хроники за идеи за по-добро бъдеще. Изследователите анализират важни показатели за демографията и икономиката на днешен Димитровград. Целта е накрая да се предложи нова визия за града: за Димитровград такъв, какъвто би могъл да бъде. 

С тази статия се отправя покана към всички димитровградчани да се включат в изграждането на обща визия за развитието на града. От екипа отправят молба към димитровградчани да попълнят кратка анонимна анкета, а отговорите ще бъдат обобщени в доклада. При възникнали въпроси относно тази инициатива,може да се свържете с водещия изследовател в проекта Ангел Бондов: angel.bondov@greenpeace.org 

Анкетата може да попълните в онлайн вариант от следния линк:

ДИМИТРОВГРАД - НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Това е първия труд, който се публикува -  Димитровград преди Димитровград

МАРИЦА – ГРЪБНАКЪТ НА РЕГИОНА

“И все така

посрещай ме, вълшебнице Марица,

със всяко камъче и всяко цвете

край здрави брегове на подвига и риска! “

От стихотворението „Река Марица“ на Владимир Башев. 

Река Марица – източник на живот за Горнотракийската низина

Реката. Хеброс, по-късно Марица, е изворът на живот в Горнотракийската низина. Историята на региона още от древността е свързана с реката и възникването на селища по поречието ѝ. Селата Раковски (Каяджик), Марийно (Кокарджа) и Черноконево (Караатли), от които по-късно е образуван Димитровград, са разположени до самите брегове на река Марица.

 Местоположение на селата Раковски, Марийно и Черноконево по поречието на р. Марица

От средата на XVIII в. селищата по долината на Марица се специализират в отглеждането на жито, ръж, ечемик, ориз, сусам, тютюн, памук и др. Реализацията на земеделската продукция налага развитие на търговските връзки с Цариград, Изтока и европейските страни. През XVIII-XIX в. се засилва т. нар салджийство – пренос на стоки със салове от Белово до Одрин и Бяло море. По поречието на Марица са изградени скели (речни пристанища), откъдето се товари стоката. Големи пристанища има в селата Каяджик (Раковски) и Караатли (Черноконево). 

За стоки и товари населението използва и т. нар. гемии – плавателни средства, които са характерни за този район и се различават от турския кораб-гемия. Това плавателно съоръжение поемало 4-5 тонен товар и се движело по маришките води чак до 1960-1965 г. Но най-широко употребяваните превозни средства били каиците – плоскодънни дървени лодки, използвани за риболов и превоз на хора и леки товари по реката.

Салджийството е основен поминък на населението от XVIII до средата на ХХ век.

В резултат от изграждането и разширяването на железницата, салджийство постепенно губи своята важност, а населението на трите села се ориентира към производство на селскостопанска продукция. 

ЖЕЛЕЗНИЦАТА – ПРОЗОРЕЦ КЪМ МОДЕРНИЯ СВЯТ

Съдбоносна роля в живота на Раковски, Марийно и Черноконево изиграва строителството на железопътната линия от Цариград за Белово, която е открита за експлоатация през 1873 г. Тъй като линията се строи от австрийския барон Мориц фон Хирш, тя остава в народната памет като Баронхиршовата железница. 

Новопостроената железопътна линия има твърде важно значение за с. Каяджик (Раковски). Малката железопътна спирка, по-късно прераснала в гара, заема средищно положение между Хасковски и Старозагорски район и се превръща във важен транспортен център за тази част от Тракия. През селото години наред преминава прочутия “Ориент Експрес”. Престоите на влаковете се превръщат в атракция в живота на селото, а селският център на практика се премества на гаровия площад, където хората се разхождат, търгуват, срещат се с един нов за тях свят. 

Впоследствие селището около гарата започва да се разраства: открита е пощенска станция, появяват се складове, магазини, работилници, дори общински хотел за обслужване на търговци и пътници. Част от селяните стават занаятчии, дребни търговци или служители на гарата. Всяка седмица се провежда пазар на животни и стоки, а веднъж годишно – тридневен панаир за добитък.