Докато Европа търси начин да ограничи натиска на китайските производители на електромобили върху своя пазар, България се движи точно в обратната посока. Това става ясно от прессъобщение на Министерски съвет, според което вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев е обсъдил в Пекин с китайския вицепремиер Дин Сюесян възможностите за привличане на китайски инвестиции у нас, като електромобилите и свързаните с тях технологии са били сред основните теми.

„Имаме силна политическа воля да отворим нова страница в двустранните отношения с Китай. Имаме златен прозорец за нови възможности и за практическо развитие на отношенията между двете страни“, заяви Пулев.

Сред обсъжданите с китайската страна направления са автомобилостроенето, енергетиката, високите технологии, декарбонизацията и по-широкото индустриално сътрудничество.

„Ключово е взаимодействието и привличането на инвестиции в сферата на електрическите автомобили. България е отворена за инвестиции, които създават нови работни места, носят висока добавена стойност и технологичен трансфер“, посочва българският вицепремиер.

Срещата в Пекин идва в момент, в който Китай вече е най-агресивният играч на глобалния пазар за електромобили, а големите европейски икономики търсят начини да защитят местните производители. В последните години ЕС предприе серия от мерки, като съчета търговски ограничения с правила, насочени към защита на европейската индустрия и намаляване на зависимостта от Пекин.

Основната мярка са допълнителните изравнителни мита, въведени от 31 октомври 2024 г. след антисубсидийно разследване на Европейската комисия. То установи, че китайските производители се възползват от държавна подкрепа под формата на субсидии, евтино финансиране и преференциален достъп до земя и суровини.

Допълнителните мита са за пет години и се начисляват върху стандартното 10% мито за внос на автомобили. Ставката е различна според производителя – 17% за BYD, 18,8% за Geely, 35,3% за SAIC и 7,8% за Tesla за автомобилите, произведени в завода ѝ в Шанхай. За останалите компании, които са сътрудничили на разследването, ставката е около 20,8%. Така при някои китайски производители общото мито надхвърля 45%.

Брюксел използва и други инструменти. Регламентът за чуждестранните субсидии позволява на Европейската комисия да проверява и при определени условия да блокира сделки, придобивания и участие в обществени поръчки на компании, получили държавна подкрепа извън ЕС.

Паралелно с това Законодателният акт за суровините от критично значение цели да намали зависимостта на Европа от Китай за литий, кобалт, редкоземни елементи и други материали, необходими за производството на батерии.

Европейският регламент за батериите пък въвежда по-строги изисквания за проследяване на производството, въглеродния отпечатък и произхода на батериите, включително чрез въвеждането на дигитален паспорт. Целта е да се поставят общи стандарти за всички батерии, продавани на европейския пазар, включително тези, произведени извън ЕС.