Тъмнина за безразличието, светлина за правата ни! Те искат светлина за правата си! Днес хората с увреждания отново излязоха на улицата. Организираха факелно шествие заради липсата на достъпна архитектурна среда под надслов „Тъмнина за безразличието, светлина за правата ни!“ Имали искания... искат достъпна архитектурна среда, искат достъпен транспорт, искат да са мобилни, искат свободно да се придвижват, искат да има таксита, които да са адаптирани за хора с увреждания, искат да могат спокойно да излизат от домовете си, искат да имат право на достоен и независим живот. Те искат светлина за правата си! В закона за защита от дискриминация изрично е записано, че недостъпната архитектурна среда е форма на дискриминация. Но като се замисля, Комисията за защита от дискриминация на Република България дори си позволи да напише в едно свое решение, че не е дискриминация, ако човек на количка не може да излезе от своя дом в продължение на 10 години. Дори по БТВ прочетоха откъс от това скандално решение (Делото на Георги Барутчиев от Кърджали). А по друга преписка Комисията за защита от дискриминация дори иска от човека с увреждане да представи има ли и друго жилище. Защоооо? Там ще го задължат да живее ли? Или хората с увреждания нямат право да притежават собственост?!?! Само да не забравяме, че в Конституцията на РБ е записано, че частната собственост е неприкосновена. Скандално, нечовешко и никаква емпатия!!!! Тъмнина и безразличие..., а хората с увреждания днес поискаха светлина за правата си! Същите тези права, които ние спокойно упражняваме, защото нямаме техните двигателни затруднения. А уж „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права...“ Това е първият текст включен във Всеобщата декларация за правата на човека. И само да припомня, че основната идея на този текст е свобода, равенство и достойнство за всички хора. И те, хората с увреждания днес се събраха, за да искат светлина за тяхната свобода, светлина да са равни, светлина за тяхното достойнство. Добре е все пак да не забравяме, че свободата на придвижване и избор на местоживеене е основно човешко право, което включва правото на свободно пътуване, избор къде да живеем. В ЕС това право е гарантирано от националните конституции и международните норми. Всеки гражданин има право да избира къде да живее и да се движи свободно в рамките на своята държава. За България са в сила редица международни актове, стратегии, закони, институции, които трябва да се занимават с проблемите на хората с увреждания. А сега нека всички, ние да се опитаме да се поставим на тяхно място.... Опитайте се да седнете в инвалидните им колички и се опитайте да осъществите някое от исканията на хората, които искат светлина за техните права. И докато си представяте, че сте обездвижени се опитайте да продължите да мечтаете, да работите, да пътувате спокойно и да имате хъс да сбъдвате грандиозните си мечти. Май и Ние ще стигнем до там да искаме да опазим ЧОВЕШКОТО СИ ДОСТОЙНСТВО....Ще искаме светлина за нашите права, същото, което хората с увреждания поискаха. Поискаха светът да е достъпен и за тях! В тъмнината на човешкото безразличие аз Ви пожелавам Светлина. Спокойна вечер. доц.д-р Ана Джумалиева