Когато говорим за антиоксидантна ефективност е важно да направим едно ключово, но често подценявано разграничение. Става дума за разликата между директни антиоксиданти, които водят до неутрализиране на свободните радикали и другата група – индиректни антиоксиданти, които активират собствените антиоксидантни системи на организма. Освен това всеки един от антиоксидантите има по-изразена роля в едни процеси в организма, докато в други потенциалът им е значително намален.

НАД+ (NAD+) и „ремонтът“ на ДНК

Не само антиоксидантната „сила“ има значение, а въздействието върху процесите на стареене в клетката. На първо място е важно да се отбележи, че процесът на стареене не се определя единствено от свободните радикали и тяхното неутрализиране. Ключово значение имат митохондриалната функция, ДНК поправката, както и процесът на автофагия.

НАД⁺ (NAD+) е познат и през последните години нашумя използването му дори като венозни вливания. Но той не е класически антиоксидант, въпреки че често се рекламира като такъв. Основната му роля е в подпомагане клетъчната енергетика и поправките в ДНК. Клетъчната енергетика е свързана с работата на митохондриите (енергийните електроцентрали на клетката). Когато те работят оптимално, съответно и образуването на свободни радикали е много по-малко. Именно така непряко НАД+ участва в оптимизиране на средата в организма.1

Глутатион или „майката“ на антиоксидантите

Често глутатионът е определян като най-важният вътреклетъчен антиоксидант. Без неговото въздействие други молекули и витамини с антиоксидантна активност като витамин C, витамин E, коензим Q10 не могат да бъдат напълно възстановени и бързо се изчерпват. Той се произвежда естествено в организма, но с годините постепенно се редуцира способността му за синтез.

Но за усвояването на глутатион, когато той се приема като добавки, значение има формата му. Молекулата се предлага и като липозомален глутатион, като неговата усвояемост или бионаличност е много по-висока. Когато не е в липозомална форма, съединението в голяма степен се разгражда от стомашния сок. Освен това липозомалната форма позволява лесно преминаване през клетъчната мембрана. Така се осигурява много по-бързо действие, количеството, което се усвоява е много по-голямо и дори се доближава до нивата като при венозно вливане.2

Ресвератролът и реалните ползи от него

Това съединение с антиоксидантна активност не може да бъде определено като универсално, тъй като след като се окисли се налага да бъде възстановена молекулата, за което се използва витамин С. това от своя страна черпи от ресурсите на организма.

Има важно значение за сърдечносъдовата система, тъй като намалява окислението на т. нар. лош холестерол, което е свързано с натрупването на плаки по съдовата стена. Освен това оказва и съдоразширяващо действие. Но предпазвайки съдовете далеч не само се грижи само за сърцето, но също така и за останалите органи и системи, особено мозък, бъбреци.

Отново значение има и формата под която се приема добавката, в случай че не разчитаме да си го набавяме само с храната. Съществува като цис и транс ресвератрол, като транс формата е биологично активна и стабилна. Затова е важно за този тип изоформа да се следи и търси на етикетите. Упоменаването само на ресвератрол (без конкретния вид на формата му) може да бъде заблуждаващо.

Спермидинът и клетъчното рециклиране

Спермидинът сигнализира в организма на клетъчно ниво за възникнали грешки, като води след себе си до самопочистване на увредените и нефункциониращи клетки. По този начин се повишава работата на останалите, а това като краен резултат води до поддържане на функционалността на системите в организма цялостно.3

Каква е ролята на физическата активност?

Редовните тренировки и дори като цяло движението – независимо дали в ежедневните дейности или насочено с отделяне на време за аеробни и анаеробни упражнения, е една от най-силните доказани „интервенции“ във връзка с медицината на дълголетието. Активират се редица системи и синтеза на различни съединения с антиоксидантна активност.

Някои медикаменти и ролята им в Longevity медицината

Метформинът е един от най-изследваните медикаменти в контекста на здравословното стареене. При лица със захарен диабет приемът му се свързва с по-нисък риск от свързаните с диабета усложнения, което е пряко свързано и с удължаване на живота. Към момента препоръките не включват приема му при здрави с цел постигане на дълголетие, без да има други медицински причини.

Референции:
1. S. Lautrup, Y. Hou, E. F Fang, V. A Bohr; Roles of NAD+ in Health and Aging, Cold Spring Harb Perspect Med; 2024 Jan 2;14(1):a041193. doi: 10.1101/cshperspect.a041193;
2. K. Narasimha Prasad, Ch. Chandrashekar, Y. Karthik, G. Gannareddy Vasantha, Sh. Phadnis; Liposomal glutathione outperforms plain glutathione in uptake, cell regeneration and systemic availability: evidence from cellular and human models; Br J Nutr 2026 Jan 21:1-8. doi: 10.1017/S0007114526106254;
3. F. Madeo, M. A Bauer, D. Carmona-Gutierrez, G. Kroemer; Spermidine: a physiological autophagy inducer acting as an anti-aging vitamin in humans?; Autophagy 2019 Jan;15(1):165-168. doi: 10.1080/15548627.2018.1530929.