Инфлацията в България се определя основно от вътрешни икономически фактори, а не от въвеждането на еврото. Това показват последната макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ) и изводите, представени от члена на Управителния съвет на институцията Илия Лингорски.

Според публикуваната през миналата седмица макроикономическа прогноза на БНБ частното потребление ще остане основният двигател на икономическия растеж и през следващите години. Централната банка посочва, че то ще продължи да се подкрепя от нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и увеличението на възнагражденията, макар темпът постепенно да се забавя.

Илия Лингорски обясни в ефира на NOVA, че анализът на БНБ показва още, че от 2020 г. насам вътрешните фактори имат по-голям принос за изменението на ценовите равнища от външните. По думите му под „вътрешни фактори“ се разбира най-вече връзката между ръста на възнагражденията в публичния и частния сектор и повишеното вътрешно потребление.

„От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. Разбира се, вътрешното частно потребление расте на база на това, че доходите растат“, каза той.

Според Лингорски прогнозата на БНБ показва, че през следващите години доходите ще продължат да нарастват по-бързо от инфлацията заради процеса на икономическо сближаване с останалите развити европейски икономики. По тази причина вътрешното потребление ще остане основната проинфлационна сила в страната.

 

По данни, цитирани от него, приносът на частното потребление към брутния вътрешен продукт в България е бил близо 8% през миналата година, докато средно за еврозоната през последните шест години е под 2%.

 

В самата макроикономическа прогноза БНБ също посочва, че през 2026 г. базисната инфлация ще остане основният двигател на общата инфлация. Според анализа на централната банка причините са силният растеж на частното потребление, продължаващият недостиг на работна сила и натискът върху работодателите да увеличават възнагражденията, което повишава разходите за труд и впоследствие се пренася върху крайните цени.

 

В същото време БНБ отчита, че върху инфлацията влияят и външни фактори, най-вече зависимостта на страната от вноса на енергийни ресурси и международните ценови шокове. Според Лингорски обаче те се превръщат в траен инфлационен натиск само когато попаднат в среда на силно вътрешно търсене и растящи доходи.

 

Прогнозата отбелязва още, че рисковете пред инфлацията остават насочени към по-силен ръст на цените. Според БНБ те произтичат основно от вътрешната икономическа среда – възможно по-бързо прехвърляне на нарастващите разходи за труд върху крайните потребителски цени, както и от по-високо от очакваното увеличение на административно определяните цени. Геополитическото напрежение и евентуалното поскъпване на енергийните суровини също остават риск за инфлацията.

По отношение на еврото той се позова на съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ, според което ефектът от самото превалутиране върху инфлацията е около 0,4 процентни пункта.

Според последните данни на Евростат България отчете годишна инфлация от 5,3% през юни – вторият най-висок показател в еврозоната след Литва (5,5%), при средно 2,8% за валутния съюз.