Русия вече повече от десетилетие води явна война в Украйна, като след пълномащабното нахлуване през 2022 г. боевете станаха още по-жестоки. Но конфликтът в Украйна е само част от по-широката война на Москва срещу цяла Европа.
Скорошните дронови навлизания в Полша и Румъния, както и нарушения на естонското въздушно пространство, подчертават намерението на Кремъл: да раздели Европа и САЩ, да отслаби обществената подкрепа за военни действия и да прекрати помощта за Украйна, пише в Politico Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО.
Европейската слабост в отговора
Досега Европа не е приемала тази заплаха достатъчно сериозно. Тя предпочиташе да разглежда убийствата, кибератаките, саботажите срещу критична инфраструктура и дезинформационните кампании като действия в „сива зона“, под прага на въоръжен конфликт. Реакцията ѝ беше да повишава устойчивостта си и да осъжда Москва, но без да налага реална цена.
Тази липса на ответни мерки е довела до значителна ескалация на атаките през последните три години. Нов доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) показва, че броят на атаките се е увеличил рязко, докато фронтовата линия в Украйна блокираше руските амбиции.
„Русия просто няма ресурсите напълно да подчини Украйна със сила“, заяви наскоро шефът на британското MI6 Ричард Мур. „Да, настъпват, но с бавни темпове и на огромна цена. Армията на Путин е далеч от първоначалните си цели“.
Целта: отслабване на Европа
Единственият начин Москва да постигне целите си е чрез подкопаване на европейската подкрепа за Украйна и чрез експлоатиране на разделенията в НАТО.
Докладът на IISS подчертава, че повечето атаки срещу европейска инфраструктура са насочени срещу бази, производствени мощности и транспортни линии, свързани с украинската война.
През първата половина на тази година атаките намаляха, вероятно защото Кремъл очакваше, че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще отслаби американската подкрепа за Киев. И наистина – Вашингтон спря военната и икономическа помощ и започна да търси дипломатическо решение, отговарящо на руските условия.
Европа обаче остана твърда. Германия и други страни изпращат повече оръжия, включително купени от САЩ; нараства финансовата подкрепа за украинската икономика и оръжейна индустрия; подготвят се нови санкции; ЕС обсъжда и конфискация на замразени руски активи.
Ескалацията след срещата в Аляска
Путин реши да действа по-смело, особено след срещата си с Тръмп в Аляска, когато заключи, че САЩ няма да се противопоставят сериозно на нови стъпки. Оттогава бомбардировките над Украйна се засилиха, включително най-голямата дронова и ракетна атака от началото на войната.
Русия също започна да тества НАТО: на 10 септември 19 дрона пресекоха полската граница; няколко дни по-късно друг дрон влезе в Румъния; а миналата седмица три изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство за 12 минути.
Във всички случаи европейските сили реагираха военно успешно – някои от дроновете бяха свалени. Но политическата реакция се оказа слаба. Тръмп заяви, че атаката срещу Полша може да е била „грешка“ и категорично обяви, че няма да защитава никого.
Какво трябва да направи Европа
НАТО свика консултации по член 4 по искане на Полша и Естония и обяви засилено присъствие по източния фланг. Но Путин не плати никаква цена, което само насърчава нови провокации.
Полският външен министър Радек Сикорски предлага разширяване на отбраната чрез прихващане на руски ракети и дронове над украинска територия – с европейски изтребители и системи за ПВО. Това би било чисто отбранителна мярка.
Друга стъпка е Европа да обяви, че всяко ново нарушение на въздушното, сухопътното или морското ѝ пространство ще води до военен отговор – унищожаване или обезвреждане на нарушаващата система.
Накрая, Европа трябва да даде на Украйна капацитет за удари по критични логистични и военни обекти в Русия. Киев вече разработва балистични ракети и дългобойни дронове, които успешно атакуваха руска енергийна инфраструктура.
Европа е във война с Русия – независимо дали го признава, или не. Време е да приеме тази реалност и да действа адекватно.
