За да се справят с нелегалната миграция и популистките партии, управляващите вземат драстични мерки

Преди десет години, на 31 август 2015 г., при вълната от сирийски бежанци към Европа, германският канцлер Ангела Меркел произнесе три съдбовни думи - Wir schaffen das“ (Ще се справим), и откри нова ера на неконтролирана масова миграция, не само за Германия, но и за останалата част от Европейския съюз.

Тогавашният канцлер, често описвана от своите поддръжници в пресата като „кралицата на Европа“, беше категорична, че Германия е „силна държава“, която има ресурсите да поеме внезапния наплив от мигранти. „Ще осигурим закрила на всички, които бягат към нас от войни“, настоя тя. Дали останалите европейски лидери споделяха нейната вяра, нямаше значение. Благодарение на разхлабените вътрешни граници на ЕС и свободата на движение, на практика нейната политика на „отворени врати“ се отнасяше за всяка държава-членка.

„От гледна точка на историята това беше може би

най-разрушителната правителствена политика на този век в Европа“,

коментира високопоставен британски дипломат. Неизбежният наплив на мигранти в Европа от Сирия и Северна Африка, започнал през 2015 г., допринесе за вота за Брекзит на следващата година. Той даде тласък на бизнеса с трафик на хора и дестабилизира политиката в почти всяка европейска държава, тъй като популистките и антиимигрантските партии се възползваха от общественото недоволство.

„Wir schaffen das“ ще преследва Меркел до края на живота ѝ. И все пак другите ѝ думи от онзи ден до голяма степен са забравени. На същата пресконференция тя предупреди: „Ако Европа се провали по въпроса за бежанците, тази тясна връзка с универсалните граждански права, с които континентът е известен, ще бъде разрушена. И Европа вече няма да бъде това, което искаме да бъде.“

Тя беше едновременно ужасно права, и неправа. Благодарение на нейните решения, Германия и ЕС като цяло се провалиха в управлението на мигрантската криза. И

провалът с „бежанския въпрос“ промени Европа до неузнаваемост.

Десет години по-късно този блестящ основополагащ принцип на ЕС – свободата да се пътува между държавите-членки без ограничения – е поставен на пауза, може би за неопределено време. Девет държави от ЕС – Полша, Словения, Италия, Австрия, Нидерландия, Дания, Швеция, Франция, Германия – прилагат временен граничен контрол.

От 2015 г. насам са подадени повече от 7,5 милиона молби за убежище в целия ЕС. Willkommenskultur („културата на посрещане“), защитавана от Меркел, днес е само горчив спомен за много от управляващите партии в Европа. Държави от двата края на континента - от Полша до Испания, се пречупват под политическия и социалния натиск на незаконната миграция. Популистките и националистическите партии са във възход, а много от днешните политици оспорват идеята, че ЕС трябва да предоставя неотменими права на всеки, който прекоси неговите граници.

Дебатът вече е как да се ограничат и намалят нелегалните новопристигащи. Планът на британското правителство на торите да депортира мигранти в Руанда беше обект на подигравки; сега обаче европейските правителства обмислят да последват този пример. И Австрия, и Германия през последните две години изразиха интерес към подобна „схема в стил Руанда“ за разглеждане на молбите за убежище в чужбина. Миналия септември бившият германски комисар по миграцията Йоахим Щамп дори предложи Берлин да използва сградите, които останаха празни, след като правителството на Киър Стармър отмени схемата за Руанда. Засега единствено Джорджа Мелони в Италия успя да сключи споразумение за обработка на молби за убежище в трета държава (с Албания през 2023 г.), макар че то все още не е в сила заради намесата на Европейския съд. Но в цяла Европа десни политици вече повтарят Доналд Тръмп и

стават все по-смели в призивите си за масови депортации.

Преди лятото на 2015 г. мигрантите, търсещи убежище в Европа, бяха задължени да подадат молба за убежище в първата държава от ЕС, в която влязат, съгласно правилата на Дъблинското споразумение на ЕС. Всичко това се промени, когато правителството на Меркел спря прилагането на правилата за сирийските граждани, предизвиквайки паническо движение в цяла Европа, тъй като сирийците, последвани от афганистанци, иранци, иракчани и други, се втурнаха да търсят закрила в Германия.

Преминаването им през Европа беше улеснено от Шенгенското споразумение, което премахна вътрешния граничен контрол между държавите-членки на ЕС и позволи на хората да преминават между страните без проверки на документи. За да спре потокът, само две седмици по-късно, на 13 септември 2015 г., германското правителство въведе временен граничен контрол. Но бежанците продължиха да прииждат: до края на 2015 г. 1,1 милиона вече бяха достигнали Германия. През следващите години още над два милиона ще ги последват.

Шенгенската зона за свободно движение, която тази година навършва 40 години, е в окаяно състояние. Временните гранични проверки, които Меркел въведе преди десетилетие,

сега се използват от 1/3 от държавите-членки на ЕС в зоната.

Според шенгентските правила, държавите-членки могат да въведат контрол като „последна мярка“ в случай на „сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност“ и да ги удължават с до шест месеца.

Седем от деветте държави от ЕС, които са наложили временни гранични проверки, са го направили в отговор на натиска, на който са подложени от нелегалната миграция. Австрия, например, която се сблъсква с мигранти, влизащи в ЕС през Западните Балкани, за пръв път затвори границите си със Словения, Словакия, Чехия и Унгария през октомври 2023 г., като се позова на заплахите, свързани с високите нива на „нередовна миграция и трафик на мигранти“, както и на „напрежението върху системата за прием на убежище и основните услуги“.

Франция за пръв път затвори границите си с Белгия, Германия, Люксембург, Швейцария, Испания и Италия миналия ноември. Сред причините за това бяха „нарастващите престъпни мрежи, улесняващи нелегалната миграция и трафика, както и миграционните потоци към френско-британската граница, които носят риск от проникване на радикализирани лица“. Партията на френския президент Еманюел Макрон се опитва да намали популярността на крайнодясния „Национален сбор“, воден от Марин льо Пен, който има преднина от повече от десет пункта в социологическите проучвания. През юни Льо Пен осмя новия пакт на ЕС за създаване на обща система за убежище – който трябва да влезе в сила до средата на следващата година – като „сделка с дявола, за да се залее Европа с мигранти, да се разреди населението и да се унищожи европейската култура“.

Джорджа Мелони стана министър-председател на Италия до голяма степен, защото обеща да ограничи имиграцията и хората ѝ повярваха. Италия е най-често използваната входна точка в Европа за нелегални мигранти от Северна Африка. Тя е и транзитна страна за тези, които пътуват от Западните Балкани. Миналия месец Мелони шокира някои от своите привърженици, когато се съгласи да издаде 500 000 работни визи за кандидати извън ЕС между 2026 и 2028 г. Въпреки това тя не може да бъде обвинена, че е мека по темата. Тя затвори границата на Италия със Словения през октомври 2023 г. заради „продължаващата заплаха от терористични инфилтрации в миграционните потоци“ и „високото ниво на нелегална миграция, включително силното присъствие на престъпни мрежи за трафик и контрабанда“. Рим въведе допълнителни проверки на паспортите за всеки, който пътува към „чувствителни към миграцията“ страни като Германия, Франция или Швеция.

Нидерландия също въведе временен граничен контрол с Германия и Белгия през декември миналата година поради „претоварването на миграционната система, както и натиска върху обществените услуги, включително жилищното настаняване, здравеопазването и образованието“. Страната се насочва към избори на 29 октомври, след като лидерът на антиислямската Партия на свободата Герт Вилдерс напусна управляващата коалиция през юни заради спор за имиграционната и убежищната политика. Социологическите проучвания показват, че битката ще е оспорвана, но Вилдерс, който започна предизборната си кампания на протест срещу изграждането на нов център за бежанци в град Хелмонд, води с 19 процента.

Германия стигна дотам, че наложи граничен контрол по всичките си девет общи граници с държави от ЕС през октомври 2023 г., след като върху правителството бе оказан натиск от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). След поредица терористични атаки, извършени от кандидати за убежище с отказан статут миналата година, AfD доминира в предизборната кампания за федералните избори през февруари със силно антиимигрантско послание. Съпредседателката на партията Алис Вайдел многократно настоява за противоречивата, но неясна политика на „ремиграция“ за все още неопределена група чужденци.

През май канцлерът на Германия Фридрих Мерц въведе нов, по-строг граничен режим, давайки на граничарите правомощия да връщат всеки, който се опитва да влезе без необходимите документи. Федералната полиция получи право да отказва достъп на кандидати за убежище още на границата, ако има основания за това. „Мерките са необходими, защото

защитата на външните граници на Европа не е достатъчно гарантирана“,

каза Мерц.

Новите гранични проверки на Мерц обаче влошиха отношенията с Полша, която въведе временен граничен контрол миналия месец. Президентската кампания през юни беше спечелена от консерватора Карол Навроцки, който се кандидатира със слогана „Първо Полша, първо поляците“. Т.нар. „граждански патрули“ от крайнодесни активисти започнаха да се събират по полско-германската граница, за да протестират и да възпрепятстват усилията на германските власти да връщат мигранти обратно през границата.

Бившият британски премиер Дейвид Камерън може да бъде извинен, ако гледа на всичко това със сурово удовлетворение, тъй като лидерите на ЕС сега отиват много по-далеч от скромните ограничения върху свободното движение, които той поиска през 2015 и 2016 г., а Брюксел отхвърли. Резултатът беше не само напускането на Великобритания на ЕС, но и разцепление в самия ЕС.

Сривът в доверието и новите гранични проверки, въведени от съседите в ЕС,

правят бъдещето на Шенгенската зона съмнително.

ЕС планира да актуализира контрола по външните си граници, за да затрудни незаконното преминаване в блока. От 12 октомври ЕС ще въведе новата си „Система за влизане и излизане“, изискваща от гражданите на трети страни да предоставят пръстови отпечатъци и снимки при преминаване на границата. Към края на следващата година блокът планира да въведе и „Европейска система за информация и разрешение за пътуване“, която ще изисква от пътуващите да кандидатстват предварително за разрешение за влизане.

На теория повечето временни гранични проверки, които в момента са в сила, трябва да изтекат през следващите месеци, но би било политическо самоубийство те да бъдат премахнати. Жертвата на свободното движение в рамките на Шенген е бърза победа за държави от ЕС, които не искат или не могат да направят повече, за да облекчат тревогите на своите граждани. Както доказва дипломатическият спор между Германия и Полша, докато ЕС не успее да изгради единна миграционна стратегия, всяка държава ще действа сама за себе си.

Иронията е, че Великобритания, която напусна ЕС отчасти, за да си върне контрола върху границите, сега е в изолация: докато нелегалните преминавания към ЕС са намалели с 18 процента през първите седем месеца на тази година, опитите и успешните незаконни преминавания към Великобритания през Ламанша са се увеличили с 26 процента в сравнение с миналата година, като близо 42 000 мигранти вече са направили пътуването тази година.

При тези условия свободното движение не може да оцелее. Изправени пред избора да защитят своето политическо бъдеще или да защитят благородните принципи на ЕС, европейските лидери винаги ще избират първото. „Винаги съм се застъпвала за европейски решения. В противен случай можем да видим Европа разрушена,“ заяви Меркел многозначително, след като правителството на Мерц въведе граничният режим. Но все по-често европейските лидери виждат своята задача в това да спасят собствените си държави от разрушението, което тя причини.

Все повече държави възстановяват граничния контрол

Спектейтър